От откриването на озоновата дупка до Монреалския протокол

 

 

 

Откриването на озоновата дупка в Антарктида

Озоновият слой предпазва хората и околната среда от вредните нива на ултравиолетова радиация от слънцето. Химикали, наричани озоноразрушаващи вещества (ODS), се отделят неконтролирано в атмосферата преди това; тези химикали увреждат стратосферния озонов слой. През май 1985 г., в доклад в списание Nature British Antarctic Survey (BAS) учените Джо Фарман, Брайън Гардинър и Джонатан Шанклин описват своите наблюдения за големи загуби на озон над Антарктида. Откриването на антарктическата озонова дупка от BAS предостави ранно предупреждение за потенциално опасното изтъняване на озоновия слой в световен мащаб.

Виенската конвенция, въвеждаща Монреалския протокол

С развитието на технологиите, научните изследвания посочиха възникващия проблем и неговите последици от изчерпването на озоновия слой. Предприемат се действия с продължителност години. През 1985 г. в отговор е създадена Виенската конвенция за защита на озоновия слой. Виенската конвенция е първата конвенция от всякакъв вид, подписана от всяка участваща държава, влизайки в сила през 1988 г. и достигайки всеобща ратификация през 2009 г.
Конвенцията имаше за цел да насърчи сътрудничеството между народите чрез обмен на информация относно въздействието на човешките дейности върху озоновия слой. Но тъй като конвенцията не е правно обвързваща, Виенската конвенция не изисква от държавите да предприемат контролни действия за защита на озоновия слой. Монреалският протокол е приет през 1987 г., за да се справи с този проблем.

Какво е Монреалски протокол?

Монреалският протокол е подписан през 1987 г. и влиза в сила през 1989 г. Първоначално е подписан от 46 държави, а сега договорът има близо 200 подписали. Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, е глобално споразумение за защита на озоновия слой на Земята чрез постепенно премахване на химикалите, които го нарушават. Монреалският протокол е универсален договор, който регулира производството и потреблението на близо 100 изкуствени химикала, наричани озоноразрушаващи вещества (ОРВ).

Какво казва Монреалският протокол?

Монреалският протокол намалява поетапно потреблението и производството на различните ОРВ, с различни графици за развитите и развиващите се страни (наричани „страни по член 5“). Съгласно този договор всички страни имат специфични отговорности, свързани с постепенното премахване на различните групи ОРВ, контрола на търговията с ОРВ, годишното докладване на данни, националните системи за лицензиране за контрол на вноса и износа на ОРВ и други въпроси. Развиващите се и развитите страни имат равни, но диференцирани отговорности, но най-важното е, че и двете групи страни имат обвързващи, целеви във времето и измерими ангажименти.

Вещества, контролирани съгласно Монреалския протокол

Приложения А (ХФВ, халони)
Приложения Б (други напълно халогенирани фреони, тетрахлорметан, метилхлороформ)
Приложения C (HCFC)
Приложения Д (метилбромид)
Приложения F (HFC)

Монреалският протокол е подкрепен от Секретариата по озоновия слой на Програмата на ООН за околна среда

Договорът се развива с течение на времето в светлината на новите научни, технически и икономически развития и продължава да бъде изменян и коригиран. Срещата на страните е управителният орган на договора, като техническата подкрепа се предоставя от Работна група с отворен състав, която се среща ежегодно. Страните се подпомагат от Секретариата по озона, който се намира в централата на Програмата на ООН за околна среда в Найроби, Кения.